Църквата Ротонда “Св.Георги” е най-древния християнски храм в София. Разположена е в центъра на града. Съградена през четвърти век от римляните, тази постройка представлява голям култов архитектурен комплекс, който в епохата на средновековието (IX – XIV век) не веднъж е бил подлаган на преустройства, свързани предимно с неговата централна част – ротондата. В антична Сердика и средновековния Средец (древните названия на София) тя е била християнски храм посветен на Св. Георги, а в ХVI век е била превърната от турците в джамия. Макар и силно пострадала от времето и вследствие на небрежност в миналото този храм се е съхранил до наш дни и предизвиква заслужен интерес като образец на древното строителство и християнско изобразително изкуство.

    Постройката е разгъната от запад към изток.
    1. На запад започва с голямо входно преддверие, което на север и на юг завършва с полукръгли абсиди. Днес тази част липсва.
    2. От запад на изток следва един кръстовиден вестибюл (преддверие). Четири едри пиластри изградени в четирите ъглъла на вътрешното почти квадратно пространство, подсказва за наличие в миналото на кръстовидно полуцилиндрично сводесто покритие.
    3. Третото помещение е триделно преддверие свързващо се с голяма кръгла постройка – ротондата.
    4. Четвъртата част на постройката е наоса-ротонда. Двете странични помещения, които са свързани с нея посредством засводени входове на изток завършват с абсиди. По този начин заедно с ротондата оформят една типична трикорабна църква. Във връзка с изобразените над входовете новозаветни сцени, изследователите определят, че северният кораб е бил параклис посветен на Страданията Христови, а южният - на Успението на Божията Майка.

    Ротондата е цилиндрична куполна постройка изградена върху квадратна основа. Горната част е оформена като цилиндрично тяло, пробито от осем цилиндрични прозорци. Широка е около 9,50 м. (в диаметър) и висока около 14 м. В общата архитектурна композиция на целия ансамбъл, ротондата е била най-високата и най-внушителна монументална доминанта. Вътрешното пространство е реализирано с простота и едрина на формите и обемите. Квадратното олтарно помещение, четирите симетрично разположени ниши, главния вход на западната стена и няколко издължени прозореца усилват впечатлението на пространствена едрина.

    Полукръглите ниши са оформени диагонално симетрично. Източните ниши са по-големи от западните, но последните са по-високи. Формата на източните ниши надвишава полукръга и е подковообразна. В тях са вградени по едно полукръгло басейнче с радиус 1,40 м. Дъното на басейнчето е с 50 см. по-ниско от пода, а горната му част е 50 см. издигната над пода. Подът на ротондата е бил изграден върху стълбчета образуващи т. н. хипокауст. Хипокаустната система се състои от четвъртити стълбчета, изградени от почти квадратни тухли (20 на 30 см. големи) на дълбочина 1,35 м. под  подовата основа, стъпили направо върху земята  на разстияние от 50 см. до 1 м., отгоре били свързани и образували успоредни аркади. Хипокаустът е вентилационна система построена поради силната подпочвена влага.